Akarsh Simha Стълба на космическите разстояния Терминът "стълба на космическите разстояния" се отнася до последователността от различни методи, които астрономите използват за измерване на разстоянията до обектите в космоса. Някои методи, като паралакс, работят добре само за по-близки обекти. Други методи, като използването на космологичното червено отместване, работят само за много отдалечени галактики.По този начин съществуват няколко метода за измерване, всеки със своите ограничения и възможност за приложение, от тук и името. В основата на стълбата стоят обекти, разстоянията, до които можем да измерим директно, като например Луната. Вижте Lunar Laser Ranging). Същата техника, използваща радиовълни, се прилага и за намиране на разстоянията до планетите. За близките звезди измерването на паралакса е възможно и дава разстоянието до звездата. "Стандартните свещи" са обекти, чиято присъща яркост можем да знаем със сигурност. Видимата звездна величината, която е лесна за измерване, ни казва колко ярък изглежда даден обект, а не колко ярък е той в действителност. Отдалечените обекти изглеждат по-малко по-ярки, защото светлината им се разпръсква върху по-голяма площ. В съответствие със закона на обратните квадрати за интензитета на светлината, количеството светлина, която получаваме от обекта, пада с разстоянието на квадрат. По този начин бихме могли да изчислим разстоянието до обект, ако знаем, колко е ярък в действителност (абсолютна величина; 'M') и колко ярък ни изглежда на Земята (видима величина; 'm'). Можем да дефинираме модул на разстоянието , както следва: Модул на разстоянието = M - m = 5 log10 d - 5 Тук 'd' е разстоянието. измерено в парсеци. За тези специални стандартни свещи обекти имаме друг начин да знаем тяхната присъща яркост и по този начин можем да изчислим тяхното разстояние. Обичайните "стандартни свещи", използвани в астрономията, са: Променливи цефеиди: вид периодично променлива звезда, чийто период на изменение е свързан с осветеността Променливи на RR Lyrae: Друга такава периодична променлива звезда с добре известен период на светимост Свръхнови от тип Ia: Тези свръхнови имат много добре дефинирана яркост в резултат на физичните закони, които ги управляват и следователно служат като стандартни свещи Има много други методи. Някои от тях разчитат на физиката на звездите, като връзката между светимост и цвят за различни видове звезди (това обикновено е представено на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел). Някои от тях работят за звездни купове, като например Методът на движещия се куп и методът за напасване на основната последователност. Отношението на Тъли-Фишър, което свързва яркостта на спирална галактика към нейното въртене може да се използва за намиране на модула на разстоянието, тъй като въртенето на галактиката е лесна за измерване с помощта на доплеровото изместване. Разстоянията до далечни галактики могат да бъдат намерени чрез измерване на космологичното червено отместване, което е червеното отместване на светлината от далечни галактики, което се получава от разширяването на Вселената. За повече информация вижте Cosmic Distance Ladder в Wikipedia